Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше единствено човешка мисъл, която никога не го напускаше. Тази мисъл беше част от него, хранеше се с неговото съществуване и живееше на върха му. Оттам наблюдаваше собствената си бездна и се питаше как толкова много свят може да бъде побран в едно единствено същество.

Безкрайни дни и нощи, множество стъпки и усилия – всичко това винаги вървеше ръка за ръка с измореното тяло на човека. Човешкото тяло носеше в себе си необхватни пространства, а времето скриваше лицето си зад ъглите на своята история – минало и бъдеще. Когато някой достигнеше до него, то сякаш се оттегляше. След като човек напусне този свят, времето остава да го помни. То навлиза в общия поток на човешкия опит и силата му поддържа баланса на земята.
Антоанета Богоева