Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Както в последните мигове осъденият на смърт мечтае за сребристи еленчета, които да бягат през бодлива тел, така и зад строгия поглед на надзирателя, който наблюдава от шпионката под веждата му, няма никаква надежда за намесата на Бога. Подобно на поет, който не е затворен между стиховете в лудница и размачква пеперуди с всеки ненаписан ред; както сребристият ибис лети над мъртвите блата, аз сънувам златни риби със стъпала открити на студения въздух. Както аргонавтът сгъва звездните пространства - черен плат, така и аз прескачам бездни в стремежа си да достигна до теб един ден. О мой живот, прекрасен дразнителе! Не знам какво мога да дам като цена за ужаса от това, че съм осъден завинаги да летя в любовта.