Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Тъй както в сетните минути
осъденият на разстрел
сънува сребърни кошути
да бягат през бодлива тел,
а през шпионката под вежда
го гледа надзирател строг
и няма никаква надежда,
че може да го види Бог,
тъй както във приют за луди -
не арестуван във куплет,
поетът мачка пеперуди
със всеки ненаписан ред,
тъй както сребърният ибис
над мъртвите блата лети,
а аз сънувам златни риби
с отвити на студа пети,
тъй както аргонавтът звездни
пространства дипли - черен креп,
така и аз прескачам бездни -
да стигна някой ден до теб.
Животе мой, прекрасен гъдел,
не знам с какво да си платя
за ужаса, че съм осъден
във вечна обич
да летя.