Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България

Проектът "Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" представлява втора съвместна работа на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова, след тяхната предишна инициатива "Моята улица. Кубински истории". Този проект разглежда загубата и страданието на семейства, които се разпадат поради миграцията на членове, търсещи работа в чужбина.

Салари работи вдъхновен от традициите на известни фотографи като Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Неговите снимки, заснети с близък поглед, демонстрират майсторство в черно-бялата фотография. Според писателя Рауи Хадж неговото дълбочинно повествование е изпълнено с човечност - красиво и трагично едновременно; нюансите на сивото разказват важни истории за непознати хора.

През 2008 г. Салари посещава България за първи път по време на фестивала на спомените в Горна Бела Речка, организиран от родената там Диана Иванова. Темата за загубата и самотността сред възрастните го докосва дълбоко, особено във връзка с емоционалната трансформация и травмите, причинени от миграцията през последните две десетилетия.

За него усещането за изгубена ориентация, болката и изолацията са лични преживявания вследствие на над 25-годишния му живот в изгнание в Канада. Заедно с Диана Иванова той прекарва повече от месец в срещи със жители на над 15 селца около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана и Враца. Проектът завършва с повече от 50 черно-бели портрета придружени от интервюта относно травмите и чудесата свързани със самотността на възрастните хора в Северозападна България насред растящата миграция към Западна Европа.