Животът като липсваща лъжица

Романът „Животът като липсваща лъжичка" е първият труд на младия автор Иван Димитров, който досега беше познат на българските читатели основно с разказите си („Местни чужденци", Аrs 2010). Книгата не се стреми задължително да провокира скандал, но може да изненада всеки, който смята, че младите хора само се занимават с любов, учене и спорт. Въпреки че в произведението присъства и романтика, то съдържа също така сцени на насилие – тъжно е как добротата им получава побой – а освен това има и конкурентни постижения... в различна област. Как става човек наркоман? Отговорът на Димитров е проницателен; улицата играе активна роля в романа, а литературните влияния от страна на автора включват Керуак, Бърджес, Kafka и много други. Романът споделя общо между химните на Керуак и кошмарите на Kafka. Знае ли кой пуши трева или познаваш ли наркомани? Защо безделниците са тези, които поздравяват по улиците вместо уважаваните хора в костюми? Какъв живот водиш и до къде ще стигнеш? Светът задава въпроси към героя на Димитров и го поставя пред камерата „филм". Той трябва да бъде внимателен и да се пази от страхове и самосъжаление за да дочака истинската любов. Най-страшният грях би бил да отстъпиш от своето желание. Тогава липсващата лъжичка от „Матрицата" (There is no spoon...) - лъжичката на фантазията - започва да служи за зло.

Стилът на романа представлява смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенцииките у прозренията при юношата у Достоевски.