Пиеси: Стъклената менажерия. Трамвай "Желание"

„Стъклената менажерия“ може да бъде разглеждана като „пиеса на спомените“, което позволява нейното представяне с по-голяма свобода от традиционните театрални формати. Поради деликатността и финесa на материала, детайлите, които създават атмосферата, както и нюансите в постановката са особено значими. Експресионизмът и други неконвенционални подходи в драмата имат една основна цел – да приближат зрителя до истината. Когато се използват нестандартни техники, пиесата не трябва да избягва реалността или интерпретацията на преживяното; напротив, тя цели да предаде чувствителност към действителността такъв каквото е.

Реалистичната драма с автентични елементи и герои, говорещи точно както публиката би го направила, принадлежи към академичния театър и притежава свойството на фотографска точност. В съвременния контекст е важно да осъзнаем ограничеността на фотогеничното изкуство – животът и истинската реалност са органични явления, които могат да бъдат уловени само чрез преобразуване от поетичното въображение.

Тези наблюдения не служат единствено за увод към конкретната пиеса; те подчертават нуждата от нов пластичен театър, който ще замени остарелия реалистичен модел с цел възстановяване жизнеността му в културния ни живот.

По отношение сценична адаптация: ключова разлика между оригинала и сценичното представление е премахването на експериментален похват - проекция върху екран с изображения или текстове. Не съжалявам за това решение при поставянето в Бродуей; впечатляващото изпълнение на актрисата Тейлър налага простота в физическото присъствие. Все пак включвам информация за този метод във видимия ръкопис за читателите интересуващи се от концепцията зад него. Проекциите биха акцентирали върху важни моменти от всяка сцена.

Всяка сцена съдържа определящ момент (или моменти), който структурно носи най-голямо значение. При подобна структура основният сюжет може да остане неясен за аудиторията; ефектът често изглежда фрагментиран вместо добре оформен. Надписът или изображението биха подсилили алюзиите в текста като улеснят разбираемостта без цялостната тежест падаща върху репликите.

Също така смятам че екранът би могъл донесе допълнителна емоционална сила — трудно определима но все пак значима — която продуцент или режисьор може успешно да интегрира със собствена визия извън посочения сценарий.

Музикалният компонент представлява вторият нетрадиционен език в пиесата: повтаряща се мелодия наречена „Стъклената менажерия“. Тази мелодия играе роля при акцентиране на определени пасажи и напомня циркова музика — чувана откъм известно разстояние докато умът ви остава ангажиран другаде . По този начин звучи нежно , а понякога тъжно , символизирайки красотата облечена в крехкост .

Осветлението също не следва стандартните правила : то потапя сценографията във мрак ,създавайки усещане за спомен ; светлинни лъчи акцентират отделни фигури понякога игнорирайки централния персонаж . Например ,при спор между Том и Аманда светлинният фокус попада върху Лора .

Използването ѝ през цялото време има паралели с религиозната живопис където фигурките блестят насред полумрак . Ограничаваме творческия потенциал когато става дума именно за статична формация но свете­нето способства динамичността ѝ.

Автор: Тенеси Уилямс