17 цвята любов

Стихотворението е моята откровеност. То успокоява духа ми, освобождава ума и ми прощава. Не знам как възниква – изведнъж нахлува, звучи в съзнанието и подтиква ръката да пише. Ако не го запиша веднага, то отлита. Всъщност какво значение има, че ще се изгуби безследно? Нима не е абсурдно да се предаваме на стиха, който ни буди посред нощ или пее докато работим или вървим по улиците? И мир няма да намерим, докато не го изразим и родим от себе си.

Не зная. Знам само, че моите поетични разкази са подобни на много други - незаписани и непрочетени. Осъзнавам, че мнозина намират своите неродени стихове в произведенията на другите поети и това им носи радост или поне размисъл и утеха.

Пожелавам прекрасни моменти на всекиго, който реши да се потопи в моите любовни признания.
Жени Костадинова