Православни български манастири

България, като традиционна страна на православното християнство и свързаната с него култура, притежава безценни съкровища – манастирите. Те представляват важни центрове на българската духовност през вековете. В историческата съдба на народа ни, белязана от множество драматични събития, манастирите не са просто домове за набожни монаси и монахини; те играят ключова роля в образованието, литературата, изкуствата и формирането на българската етнокултурна идентичност. Това е вярно както по време на процъфтяване и величие, така и в тъмните периоди на нашествия и чуждо владичество.

Днес в България има над осемдесет активни манастира. Много от тях продължават да бъдат опори на православната вяра въпреки дългото османско присъствие, секуларизацията през 19-ти и 20-ти век и атеистичния комунистически режим между 1944 г. и 1989 г. Когато добавим манастирските обители извън пределите на страната – особено тези в Македония – общият им брой се удвоява. Извън територията на България можем да намерим значими сакрални места като манастира “Св. Наум” край Охридското езеро, Лесновския Манастир, Осоговския Манастир, Марковия Манастир и Бигорския Манастир в Македония; Погановският и Пшинският манастири в Сърбия; средновековният скален комплекс близо до Мурфатлар (Басараб) или манастира край Тулча (Северна Добруджа), който вече е част от Румъния.