1000 Tattoos

Татуировката, като форма на изкуство, е толкова преходна, колкото и самият живот. Тя изчезва заедно с човека, който я носи. В сравнение с пещерните рисунки, скулптурите и архитектурните творения, които имат по-дълъг живот и предават културата на отминали цивилизации, татуировките са краткотрайни. Следите от татуировки – малките дупчици в керамични фигури или пробитите дупки в дърво – разказват истории. Изкуството на татуировките също така предлага поглед към самото изкуство. Често обаче доказателствата от тези следи се игнорират или неразбрани до момента, когато открития като човешки останки или мумии потвърдят съществуването му; историци и изследователи като Херодот, Марко Поло и Джеймс Кук допринасят за това.

Реакциите спрямо татуировките варират - от интерес и възхищение до шок и отвръщение. Те предизвикват различни реакции: от учудване до неодобрение; носителите им често биват оценявани неправилно или правилно, будейки страх или желание у наблюдателя. Всяка татуировка поставя въпроси - независимо дали те идват от приятел или враг; мислите могат да бъдат осъзнати или неосъзнати относно образоваността и щедростта на индивида или обратно - тесногръдие и ограниченост. Тези запитвания най-вече касаят значението на самата татуировка – каква цел изпълнява тя? Именно този аспект остава най-често неправилно интерпретиран или напълно пренебрегван.

Съществуват важни етнографски трудове относно историята на татуировките при примитивните народи по света; все пак те описват само определени аспекти вместо явлението в неговата цялостност. Причината за това е сложността му както факта че практиката по нанасяне на татуси е срещана навсякъде през вековете с множество мотиви зад себе си. Както пише Дарвин: "Няма такова племе по земята, което да не познава това явление."
Хенк Шифмачер