9.99 лв.

Авторът настоява, че заглавието на книгата трябва да отразява нейната цена, което е ясна индикация за това как в съвременния свят парите са основната цел. Скандалният бестселър „99 франка“, преведен на 22 езика, предизвика значителен интерес сред рекламните специалисти и широката публика. Читателите в България също имат шанса да се запознаят с тази завладяваща, хумористична и трагикомична книга.

„Животът беше овладян от сутиени, замразени ястия, шампоани против пърхот и самобръсначки с три остриета. Хората са подложени на безпрецедентно количество реклами: изчислено е, че до навършването на 18 години всеки индивид вижда около 350 000 реклами. В западния свят човек получава средно по 4 000 комерсиални послания дневно.“

За френския писател тези цифри не представляват просто суха статистика; след дълги години работа в рекламната индустрия той изпитва отвращение към нея и осъжда манипулативността й. Не успявайки да промени системата самостоятелно, авторът чувства задължение поне да я опише - „... Желателно е да бъдеш добър, но аз няма да изкривявам истината.“ Според него светът върви по пътя на критиката като самообслужване, нахалството се насърчава активно и доносниците получават награди за действията си. Разкритията му водят до уволнението му и почти забрана на публикуването на книгата.

Фредерик Бегбеде разкрива тайните зад капиталистическата система и това явно не допада на виновниците за глобалната мизерия. Той описва живота вътре в една рекламна агенция чрез героя си Октав Паранго – тридесетгодишен циник с професия копирайтър и зависимост от кокаин. Октав споделя: "Мням! Толкова е приятно да проникам в човешкия ум."

Възниква въпросът дали потребителите осъзнават влиянието на рекламите върху тяхното поведение или факта, че хората от този сектор нямат интерес към техния щастлив живот; щастливците обикновено не купуват нищо според тях – всичко може да бъде продадено: любовта, изкуствата или дори Земята.

Бегбеде вярва във важността клиентската стойност; ако уважението към потребителя стане стандарт в рекламацията , тя ще служи както за бизнеса така и за обществото по-добре . Неговият стремеж към промяна го вдъхновява силно: "Светът ми изглежда грозен затова пиша с надеждата той да стане красив", а желанието ни всички сме по-добри.
Той носи образа тн известен Дон Жуан предоставящ роман пропит със сантиментална носталгия помитаща ужасявания страх.. “Ти си като въздуха който кара цигулките свирят а аромати розови далеч.” Романът комбинира множество контрасти - смешен забавляещ идеален прочит .

Какво мисли относно собственото си творчество?
"Писането ми напомня гняв - всяка моя книга разглежда катастрофали ситуации." Написах произведение свързано с клубовете защото започнах ги ненавиждам; написах друга своя жена защо ме оставила ; последното ми дело касае света реклама където работих десетилетие натрупала антипатии . Мога казвам моят главен мотиватор идва именно гневе недоволство- то ме прави творчески активен."