Хроника на птицата с пружина

Най-признатият романист в Япония заема видно място сред световните писатели с произведението си, което се отличава със забележително въображение и комбинира криминален сюжет с историята на един разпадащ се брак, както и търсенето на скритите истини от Втората световна война.

В предградие на Токио младежът Тору Окада започва да издирва котката на съпругата си, която е изчезнала. Скоро той осъзнава, че трябва да намери и самата жена в свят, който е прикрит под привидната спокойствие на града. По време на своето търсене Окада среща необичайни съюзници и врагове: проститутка с паранормални способности, корумпиран политик с медийно внимание, весело шестнайсетгодишно момиче с неприятен характер и възрастен ветеран от войната, чиято личност е непоправимо променена от ужасите по време на забравената японска кампания в Манджурия.

Романът "Хроника на птицата с пружина" представлява увлекателно и пророческо четиво, което умело смесва хумора със страховитото; то е великолепно произведение без равностойник сред глобалните шедьоври.

Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото и в момента живее близо до Токио. Носител е на множество награди, последната от които – литературната награда "Йомиури", присъждана още на известни автори като Юкио Мишима и Кензабуро Ое. Сред творбите му са романите "Танцувай, танцувай, танцувай", "Страната на чудесата за грубияни", "Да гониш дива овца" и много други. Произведенията му са преведени над 20 езика и към момента той е най-перевежданият японски автор зад граница.

Критиците описват "Хроника на птицата с пружина" като хипнотизираща работа - амбициозен опит да обхване цялостния образец na съвременна Япония чрез белетристично майсторство (в."Уошингтън Поуст"). Други я наричат значителна стъпка напред в кариерата му — дръзка книга (в."Ню Йорк Таймс") или пък изумително произведение без аналогии (в."Ню Йорк Обзървър").

С това заглавие Мураками развива фантастични теми по блестящ начин (в."Филаделфия Инкуайърър"), а критиците го определят като примамлив лабиринт — едновременно познат и загадъчен (в."Сан Франсиско Кроникъл"), сравнявайки го дори с величествения стил намекван у Бранкузи (в."Ню Йорк Магазин").