Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Венецианската къща

Корицата на Венецианската къща
Издателство:Бард
Брой страници:544
Година на издаване:2006
Дата на издаване:2006-03-01
ISBN:9545856890
SKU:41061190008
Размери:21x14
Тегло:427 грама
Корици:МЕКИ
Цена:12 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Запомнящ се роман, вдъхновен от традицията на Розамунд Пилчер и Катрин Куксън!

Виктория, която е останала сираче на едва шест години, винаги е свързвала красивата къща на баба си Еванти в Корфу – известна сред местните като Венецианската къща – със сигурност, свобода и почти магическо спокойствие. Отгледана в Англия, Виктория израства заедно с братовчеда си Гай и техния детски приятел Ричард. Въпреки че я привлича блестящият и загадъчен егоист Гай, нейният съпруг става надеждният и любящ Ричард.

Две десетилетия по-късно Ричард вече не е между живите. Останала сама с единственото им дете Джейк, Виктория осъзнава, че целият й брак е бил само измама. Подтикната от желанието да избяга от всичко това, тя взима сина си и се връща във Венецианската къща с надеждата тази обстановка да ѝ помогне да се справи с демоните в душата си.

Тогава на хоризонта се появява фотографът Патрик Хамънд, който носи своите собствени терзания и проблеми в брака си. Между тях започва да узрява приятелство и надежда за нещо повече. Но скоро Еванти разпознава познати черти у Патрик и трябва да се изправи пред собственото си минало – изпълнено със загуба и тъга.

На фона на уникалната атмосфера около Венецианската къща и романтичния гръцки остров героите трябва първо да приемат миналото си преди да могат да изградят бъдещето си.

Мери Никсън знае всяка стъпка по пътя към ада... както всички онези пътници тронали натам!

Високите закрити прозорци във венециски стил водеха към малка тераса с извита парапет от ковано желязо - боядисан в синьо-зелен цвят подобно на жалузите на самата къща (макар че боята не беше обновявана наскоро). Патрик стоеше облегнат на ръждивия парапет; при допирът му боята започна леко да се лющи. Той чувстваше как здраво държи мачтата на кораб насред бурното море. Долу под него Йонийско море приличаше почти черно под слънцето; яркозелените гори простираха надолу до крайбрежната линия , а тук-там високи кипариси контрастираха със зеления фон. Снежните върхове на планините белееха зад тесния пролив между Корфу и Албания като ослепителен екран.

.

.