Записки безумной оптимистки

Често читателите ми задават едни и същи въпроси: истина ли е, че съм осиновила Аркадия, удочерила Машу и живея в село Ложкино сред множество животни? Когато авторът пише от първо лице и дава имената на главните герои на членове от семейството си, у хората се поражда усещането, че писателят говори за себе си. От една страна това е вярно - много от случките в романите ми черпят вдъхновение от личния ми опит. От друга обаче... Не съм наследила огромно богатство като Даша Васильева, не съм бягала от дома си като Евлампия Романова, не съм израснала в семейство с алкохоличка майка и престъпник баща като Виола Тараканова и никога не съм била мъж както Иван Подушкин. Въпреки това моите персонажи са част от мен, а аз - част от тях. За да отделя Агриппина от Даря написах автобиография без капчица лъжа. Някои моменти просто пропуснах. Когато навърша сто години ще публикувам още една книга, където ще разкрия всичко; засега обаче... Животът продължава с всички свои възходи и падения, но единственото неизменно остава моето правило: "Каквото и да се случи, никога не се предавай!"