По следите на всемогъщите

**Предговор**

Досега съм издал двадесет и една книги, посветени на темата за извънземните – онези загадъчни астронавти, които са посетили нашата Земя преди много векове. Сигурен съм, че по почти всеки аспект може да се водят спорове - било то относно възможността за космически пътувания в бъдещето или интерпретацията на археологическите находища. Но едно е безспорно: наличието на свещени текстове. Интригуващото при тях е, че множество от тях са написани от първо лице единствено число - т.е. от хора, които твърдят, че са били свидетели. Това поставя нас в сложна ситуация.

Можем да предположим, че авторите на тези свещени писания са били учители или дори фантасти за своето време. Въпреки това те разказват как им говорели „учители от облаците“ и описват лични преживявания с тези небесни наставници. Наистина ли всичко това е само плод на въображението?

„Стой!“, ще каже вярващият човек. Текстовете не бивали измислени; техните автори действително изпитали всичко това. Но кой тогава ги е инструктирал? Кой им се явил сред дима и огъня? С превозно средство с колела и крила?

Разбира се – добрият Господ! – би отвърнал вярващият. Лично аз също притежавам силна вяра и знам за величествения Божий дух. Дори съм един от онези хора, които продължават да се молят всеки ден. Обаче този добър Господ не би трябвало да шумоли тук-там с някакъв задушлив транспорт със звуци и вибрации; нито пък такова чудовище с колела и крила би могло да бъде Неговото проявление. И ако той не е говорил на нашите предшественици, то тогава кой остава?

В настоящата книга правя актуално тълкуване на два примера от Стария Завет и ги представям по начин, който може да бъде разбран технически.
Надявам се читателите ми да бъдат като мен – вярващи, но не лековерни.
/Ерих фон Деникен/