Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е сред най-впечатляващите книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

Историята проследява две деца, които се срещат в игрална стая на болница в края на 80-те години. Едното от тях е там заради сестра си, която се бори с болест, а другото възстановява сили след сериозна катастрофа. Дните и месеците минават бавно на такова място. Общата им страст към видеоигрите създава споделен свят – пространство за развлечение, избягване на реалността и остра конкуренция. Но това идилично време не трае дълго.

Когато двамата се срещат отново след няколко години, старите спомени ги завладяват моментално. Искрата между тях е незабавна и те започват да работят върху любимото си занимание – създаването на игри, които радват и предизвикват играчите; така намират интимност в дигиталния свят, която им убягва в ежедневието.

Тази многослойна история разказва за идеалните светове, изградени от Сам и Сейди, както и за несъвършенствата на действителността около тях; тя изследва теми като растежа, самооткритията и успеха с трансформиращо значение; говори за любовта и душевната или физическа болка - чувства от които няма как да избягаме. Илюстрира живота като една неправедна игра.

„Нашето вечно утре“ представлява личен хвалебствен текст относно златния период на видеоигрите и същевременно разказва историята на двама души, опитвайки се да преодолеят собствените си ограничения при търсенето на различни форми любов и привързаност. Романът разглежда природата на идентичността, креативността، провала плюс способностите за изкупление чрез игрите , както и необходимостта ни да сме свързани: да обичаме други хора и сами да бъдем обичани.