Memento minotaurus

В изкривената уста на лабиринта
се губят
и стон, и шепот,
болка и съмнение.
Загубени в отровната си съдба,
повлечени от страховитото си бреме,
потомци на ужасни интермедии
помнят звуците
на вдъхновението.
Градът е безлюден и безнадежден,
Обезлюдяването му е отчаяно.
Жестока самоубийствена нежност
в прегръдката на лепкава мелодия
излизат силуети,
неизменни.
Усердно
някъде далеч цъфтят
лози,
а опиянени ветрове скитат.
Из мрачни алеи и гори,
вгледани в луната,
псета завиват.
Планетата кръжи в измамна елипса,
А Минотавърът
пасе
телета.