Поема за бохема

София през епохата на "зрелия" социализъм. Група бивши съученици от гимназия в квартал „Лозенец” образуват общност, която споделя не само своите лични драми, но и малките си актове на протест срещу идеологическите и моралните норми. В центъра на този разнообразен приятелски кръг стои Коко Бохема – талантлив артист и очарователен младеж, който не може да се впише в режима и мечтае за пътешествие с „Ориент Експрес”, отвеждащ го далеч от границите.

Историята е разказана по изразителен начин, изпълнена със страсти - както положителни, така и отрицателни; любов без край и предателства, свързани с реални исторически събития. Това е роман за непредсказуемостта на чувствата, опустошението в душата и греховете около щастието. Той разглежда многопластовата съдба на едно поколение, което живее на ръба на историческата промяна.

„Това е история за постоянната нужда от обич. За ежедневните ни жертви - големи или малки. Любовта понякога може да бъде ненаситна. Периодът беше такъв, че бохемите вече знаеха как да бъдат по-щедри чрез създаването на повече незабравими моменти.

Гьоте казва: „Пламъците на любовта угасват в семейното огнище.” От този роман става ясно, че човек има способността да обича дори когато всичко изглежда като пепел.”

Димитър Шумналиев