И леглото ни е зеленина

Виолета Радкова пише по изключителен начин. Тя е създала свой собствен литературен стил, вплитайки вълнуващи истории с ярки персонажи, използвайки невидимите нишки на истинския поет. Не можех да спра да чета, докато не достигнах края на живота на Иван; през цялото време оставаше ясно, че такъв живот няма край. Това е пътешествие, което те потапя дълбоко и ти поставя пред избора: да плуваш или да се удавиш. Всяка стъпка от него е съпроводена от нежна милост — като полъх от крило.

Капка Касабова

Тази книга изобилства от радостта при разказването и удоволствието от изграждането на собствена вселена. Както често става с романите извън рамките на обикновеното описание, „И леглото ни е зеленина“ трудно подлежи на категоризация. Аз бих я определила като роман за втория шанс, за възможни (не)осъществими паралелни животи и за постоянното завръщане към неизменността и предопределението — там, където безкрайната свобода на литературата среща ограниченията на човешката съдба. С този роман Виолета Радкова не прави първи стъпки в писателската си кариера; тя влиза директно в своята зрялост като автор.

Яна Букова

Романът разглежда непонятната граница между действителност и мечти. Описва двата толкова различни аспекта от живота на един човек и загадъчните синкопи между времевите измерения и уж безкрайните земни пространства.

Христо Карастоянов