Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други учени са направили своите първи значителни открития като натурфилософи. Те изследвали природните явления по начин подобен на техните гръцки и ислямски предшественици, но вече разполагали с нова мощна методология. Тази методология им позволила да описват разнообразни земни и небесни феномени с математическа прецизност чрез директни експерименти и анализ на събраните данни.

Техният забележителен напредък коренно е изменил нашето разбиране за Космоса и мястото ни в него, а като последица се е появила дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако човешкият разум може да схване как функционира светът без видими ограничения, остава ли пространство за загадки? За духовно предизвикателство? Ако вселената действително функционира като машина под строгата математика, къде остава мястото за съмнение или свободната воля?