Сезоните на самотата

Самотата е наистина интересен феномен. Тя може да покрие живота с тъмен воал, да затвори човек в собствените му мисли, но също така предлага възможност за осъзнаване на важни истини. "Сезоните на самотата" представляват дълбока и вдъхновяваща поезия, която ясно демонстрира таланта на Зоя Гаргова да достига до душите на читателите чрез словото си.

Поетесата успява да предаде както болка, така и утеха - нещо, което отново ми стана ясно докато се наслаждавах на нейното творчество. След като прочетох стиховете ѝ, станах редактор за книгата "Сезоните на самотата".

Какво прави тази книга толкова завладяваща? Личният подход я прави искрена. Болката и поезията са неща, които трудно могат да бъдат фалшифицирани – Зоя никога не е опитвала да лъже; тя просто е описала различните аспекти на самотността и отсъствията в метафорична форма. В този процес сама открива себе си след загуби. И аз лично смятам, че се е намерила – както читателят оценява творчеството ѝ, така и редакторът вижда стойността му. А сега ще достигне и до теб, скъпи читателю! Защото споделената самота намира път към другото сърце и става по-лесно носима. Твоята собствена самота със сигурност ще резонира с изповедите на Зоя; от болката ще разцъвти красота. Убедена съм, че ще го усетиш! Именно това прави поезията... Пожелавам успех в тази споделеност!

Камелия Кондова

***

БЕЗСЪНИЦИ

Някъде се губя – знам ли къде,
гонейки забравени спомени,
запомняйки смехове или неизказани думи…
След среща със стари приятели всичко изглежда различно.
Тъмнината ме плаши и питам:
Минало ли е всичко? Никога ли няма повече да се случи?
Защо сънят все още не идва?