Дишай. От доброволното робство до Неподчинението и Свободата

Философите, които са представени тук, споделят едно единствено мнение - началната стъпка в борбата с доброволното робство е неподчинението. Следващите действия по „пътища без пречки или ограничения” придобиват стойност благодарение на стремежа към достоен живот и напредък, измерван чрез степента на запазена и разширена свобода.

Историческият контекст на идеите, особено за най-значимите от тях, има значение подобно на това на диамантите: различните епохи и личности могат само да ги оформят, усилвайки или намалявайки техния блясък, но не променяйки удивителната им устойчивост. Идеята за Свободата представлява точно такъв пример – тя е привлекателна и ясна като кристал, но също така неизменно поставя под въпрос историческите обстоятелства. Това се подсказва от текстовете на трима автори през период над четири века – Етиен дьо ла Боес?, Ерих Фром и Пол Валер?. Дори ако свободата бъде възприета като естествена способност за дишане според Валер?, концепцията развива вътрешните криле на освободеното същество при условие то да не остава затворено в задушаващия комфорт на доброволното робство; именно то може да доведе до края на човешката история според Фром. Следователно свободата изисква сложен и противоречив процес на разбиране и постигане. Този път съдържа бариери около основния въпрос зададен още от Ла Боес?: „Дали животът в робство е щастлив? И дали изобщо можем да наречем този живот ‘живот’?”