Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски представлява изключително явление, което не само че се откроява в рамките на неговата епоха, но и носи характерна различителност, която не може да бъде обяснена единствено с биографични факти или връзки към творчеството на "прокълнатите". Думите "болезненост" и "екстравагантност" могат да опишат позицията му в българската литература. Вутимски е живял почти без надежда и шанс, страдайки заради своята уникалност и невъзможността си да се впише в света около него; той е прекарал живота си в крайна бедност и самота, близо до границите на възможното - въпреки това, духовно неговото съществуване далеч не било лишено от богатство. (Едвин Сугарев)