Дяволиада

Въпреки че най-известният образ на дявола в творчеството на Михаил Булгаков е Воланд от неговия шедьовър „Майстора и Маргарита“, темата за нечистите сили се среща и в по-ранни произведения на автора.

„Дяволиада“ обединява три сатирични текста, написани между 1923 и 1925 година, които демонстрират любовта на Булгаков към фантастиката и умението му да разобличава абсурдите в Русия.

Историята в „Дяволиада“ проследява чиновника Коротков, който внезапно бива уволнен от Главната централна база за кибритени материали. Той предприема опити да намери новия директор, отговорен за освобождаването му. Въпреки това пътешествието из сложния лабиринт на съветската бюрокрация става все по-сюрреалистично, докато не достигне до усещане за кошмар.

„Кучешко сърце“ разказва историята на бездомното куче Буби, което попада под грижите на проф. Преображенски и претърпява трансформация в човек. Въпреки първоначалните тревоги на професора относно действията му, новосъздаденият Полиграф Полиграфович Бубев бива с радост приет от новия съветски режим.

От своя страна „Фаталните яйца“ представя ексцентричния зоолог Персиков, който открива уникален лъч с възможността да увеличава размерите и размножителната способност на живите организми. Паралелно с това настъпва загадъчна чума, която унищожава всички кокошки във съветските републики.