Зелена безбрежност

Йоанна се приближи много близо до морето, внимателно постави мандолината и мраморната глава на Медуза върху пясъка. След това, напълно изтощена от преживяното и емоциите, легна до тях.

Когато луната изгря след малко време, сцената с заспалата жена, пустия плаж, морето, мраморната глава и мандолината напомняше точно на нейното произведение „Спящата“. Единственото нещо, което липсваше, беше лъвът.

„Романът „Зелена безбрежност“ разказва историята на художничката Йоанна, която създава византийски икони. Тя тръгва на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и собствените си психични територии в търсене на изгубените си мечти и идентичност.“
гл. ас. д-р Мария Христова,

„Романите на пробуждането - литературният мономит.“