Прекъснати връзки

Признавам, че първоначално ми се стори доста смело от страна на Светлана Любомирска да започне с роман, за да утвърди своето присъствие като писател. Имах голямо уважение към качествената проза и не бих посегнала към нея, освен в ролята си на отдаден читател. Именно в тази роля започнах първото си четене. Фактът, че нито веднъж не изпитах досада или желание да сложа етикет на творбата – дали става дума за криминален сюжет или любовна история – и че срещнах убедителни персонажи без фалш до самия край, ме направи почитател на прозата на Светлана. Да, тук има всичко необходимо - криминални елементи, които те държат заинтересован, но финалът остава недостъпен за прибързано разкритие кой е виновникът. Не можеш просто така да прескочиш края; героите са реалистични и техните човешки отношения са толкова дълбоки, че лесно може да се идентифицираш с тях в различни ситуации. Това е възможно благодарение на факта, че тъмното и светлото съжителстват в нас и излизат напред под влияние на любовта и нейния липсващ аспект.

Бях запозната с образованието на автора като психолог, но истински се зарадвах когато установих отсъствието на самоцелно задълбаване в психологически анализи или диагнози. Един добър разказвач избягва поученията относно своите герои; той им позволява сами да го водят... явно ги обича истински. Точно това направила Светлана - именно по този начин успя да достигне до мен и искрено се надявам същото ще стане и при теб, скъп читателю. Защото всеки носим както мрак така и светлина вътре в себе си; преди дори да решиш какво действие да предприемеш ти трябва поне малко вдъхновение от идеята за Христос… та никога не осъждаш.

И сутринта те залива новина!
Камелия Кондова

"Темата за недостатъчната любов плюс последиците от нехайството и отхвърлянето ни поставя пред оковите на обстоятелствата; сложността във взаимоотношенията между хората; крехката червена нишка - семейната връзка която завинаги ни свързва с определени индивиди… а онзи страшен нож който я прекъсва — притежаван от човек! Докога оставаме човеци? От кога сме такива? Как живеем като хора? На тези въпроси намираме отговор чрез страниците тази книга предлага. А тя ни напомня най-важното: можем единствено ако умеем истински да обичаме."
Ива Спиридонова