Ферма за калинки

На какво сме готови, за да защитим трудно постижимото щастие - както личното, така и семейното? Какви са границите на разумните компромиси и отстъпки, когато желаем да запазим приятелите и близките около нас? Как можем да се противопоставим на често неизбежните намеси в деликатния свят на двама души? Тези въпроси са ни познати до болка, но намират своето уникално отражение в новия роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки".

"...Не ми ли се полагаха повече от двадесет минути, за да изляза с по-облекчено сърце? Нямаше ли играта с жмичка да се разплете сама по себе си? Не бяхме ли и двамата самотни по свой начин - като два вълка, избягали от глутница или зоопарк? Умът ми започваше да затъва в еднообразие без нужните отговори. Ситуацията винаги е много по-сложна отколкото предполагам. Когато тръгвах си спомнях Гриша; той настояваше за правата и задълженията си. Аз обаче взех решение да търся утеха при друг мъж, наслаждавайки се на това той да ме разглобява и сглобява по своя собствен начин. Харесваше ми чувството на свобода и лекота, харесваше ми моментите на отпуснатост извън ежедневните ангажименти. Но трябваше да спра. Исках обратно живота си - просто оцеляване без рискове. Срещите с Александър действаха като наркотик върху мен; всичко излизаше извън контрол. Бях балансираща между живота си и сцената пред публика - живеех основно за другите вместо за себе си. Никой нямаше причина да завижда за остатъка от нощта ми; ако бях сама щеше да е много по-лесно, ала Гриша разчиташе на мен. Презирах себе си за оправданията които измислях, но все пак гордо държах главата високо.

Калинке-малинке, не ме отклонявай от моя път! Лети свободно сред дърветата , но не забравяй здраво да ме хванеш за роклята - силно, но внимателно! Роклята ми е хубава! Не се опитвай с благородни лъжи."
Из книгата