Хора с прякори. Тъжни разкази

Разказите, наречени „тъжни“, ме накараха да ги прочета без прекъсване и силно ме впечатлиха. Те представляват искрена изповед за добродетелта и злото в човека, за неговото падение и величие, а също така за безкрайността на човешкото съществуване! Автентичността им ми направи особено впечатление – сякаш са преживени не само от автора, но и от мен самия. Животът в тези разкази е едновременно реален и изпълнен с тихи морални послания, които завладяват читателя. „Хора с прякори“ е значимо постижение в съвременната ни белетристика.
Акад. Владимир Зарев

Наистина, тези разкази са крайно тъжни. Но странното е, че не ни оставят с чувство на песимизъм или отчаяние; вместо това авторовата емпатия ни повдига над безнадеждността. Обикновеният живот на героите протича през техните простодушни думи. Всъщност обаче те притежават сложни характери и въпреки това не успяват да се измъкнат от своята трудна дори самоубийствена съдба. Читателите сякаш отново чуваме пронизителните слова на класическия писател: „Боже мой, колко страдания има по този свят!“
Проф. Михаил Неделчев