Фрида или за болката

Темата за страданието и заболяването е често срещана в произведенията на Славенка Дракулич. Тя се появява още от дебютния роман „Холограми на страха“ (1987), където проследяваме живота на млада жена, която пътува до САЩ за трансплантация на бъбрек. След операцията чрез възприятието на собственото си тяло се разкрива основната тема в творчеството ѝ - тялото, болестта, травмата и личният автобиографичен елемент.

След романа с "женска" тематика „Мраморна кожа“ (1989) идва „Божествен глад“ (1995), който задълбочава разглеждането на телесността до канибализъм. По-късно читателите могат да прочетат „все едно ме няма“ (1999), който разглежда теми като тялото и травмата, включително бруталното изнасилване и последствията му за жените по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът посветен на мексиканската художничка Фрида Кало логично се вписва в предходните произведения на Дракулич. Жената, около която се пишат "истински" биографии и филми, привлекателна не заради комерсиализма си, а поради физическата болка, която е преживяла – болка, която е успяла да трансформира в изкуство. Според авторката картините представляват автентичен израз на страданието; докато думите не успяват да уловят това усещане напълно. Пред нас стои майсторски написан роман, в който Дракулич умело балансира между атрактивната биография на художничката и осмислянето на тялото през призмата на болката.

Ягна Поганич