Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под редакцията на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, в книгата "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените" се разглеждат теми от българската литература.

Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литературна традиция от края на XIX до началото на XX век. До настоящия момент той не е получил еднозначно признание като важна фигура, която определя развитието и характера на българския литературен процес след Освобождението. Според мен причината за това е, че неговото творчество все още не е напълно разбрано.

Фигурата на Пенчо Славейков показва, че българската литература окончателно навлиза в своя модернизъм, което води до значителни промени при смяната на поколенията в новия й контекст. Предходните периоди никога не са били изправени пред подобни драматични предизвикателства и дори не са ги очаквали. При появата на Пенчо Славейков обаче става дума не просто за поредната смяна поколение, а за преход между две различни епохи – преминаване от един вид литература и художествено възприятие към съвсем нов подход. Такъв процес неминуемо носи със себе си конфликти и трудности, особено когато касае основополагающи изменения в литературния живот и общественото съзнание.

Тези трансформации винаги са болезнени, макар историята да би трябвало вече да бъде свикнала с тях.
Панко Анчев

Книгата представлява част от поредицата „Съчинения“ в пет тома под егидата на издателство Захарий Стоянов.