Внимавай, преди да се родиш

"Дванадесетото поетично произведение на авторката, която в 112 страници разкрива лични истини, обикновено прикривани или игнорирани. Тя открито заявява: „аз съм мрачна, песимистична, самотна и угнетена…”, след което продължава с мисълта за „единственото възможно земно щастие – радостта от скръбта по света”. Прави пауза при образа на „месоядното цвете за двама” и изчаква тялото си да премине с думите „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо”, сякаш отправя послание не само към себе си: „спри, литературо”…

Темата обхваща мракът, мъдростта, смъртта, бръмбарите и весела самота сред цветята под различни слънца.

Този словесен моноспектакъл е структуриран в седем концептуални глави и не е изненада за тези, които знаят как К. Апостолова създава пиеси и други театрални текстове."