Изтокът

„Изтокът“ е новата впечатляваща и пътуваща творба на Анджей Сташук, която му носи заслужена Литературна награда от Варшава и поредната номинация за „НИКЕ“ през 2015 година. Романът не представлява просто разказ за едно приключение из Русия, Монголия и Китай.

Както обикновено, литературният плод на странстванията на Сташук е удивителна смесица от поток на съзнанието и пътепис в духа на Джак Керуак, чийто роман „По пътя“ е сред любимите му произведения и едно от най-продаваните заглавия в издателство „Парадокс“. Подобно на предишния си труд "По пътя към Бабадаг", за който получава наградата „НИКЕ“ през 2005 г., той включва лични преживявания, (авто)рефлексии и размисли относно съвременния свят и народите с идентичности променени от мощни исторически сили идващи от Далечния изток.

Подобно на Кенет Уайт в неговото произведение „Синият път“, Анджей Сташук комбинира философски размишления с своето пътуване, но по един необичаен начин.

Но къде всъщност се намира Изтокът? Как можем да определим началото и края му?
Може ли днес да твърдим, че след като Полша стана част от ЕС, а Русия и Китай вече функционират като капиталистически държави под влиянието на глобализацията – Изтокът фактически не съществува? Този въпрос занимава Сташук докато се вози в Транссибирския експрес между Улан Уде и Чита; той важи със същата сила както за варшавския квартал „Грохов“, така и за селцата в Подласка или някой китайски мегаполис – места всички свързани с комунистическия проект за трансформация на света.