Истинската история за Ивайло

Поради своята неумолима борба срещу злото и непобедимостта си в сраженията, българският цар Ивайло става символ на храброст не само за Второто българско царство, но и за цялата ромейска империя и извън нея. Това се потвърдява от факта, че 15 години след смъртта му се появява мъж, който твърди, че е самият него - възкръснал и готов да поведе византийците в битка против племената, които ги нападат от изток и завладяват нови територии. Въпреки опровержението на бившата българска царица Мария Палеологина относно самоличността му, Лъже-Ивайло е изпратен да защитава империята рамо до рамо със събралите се около него работници с тояги. Въпреки успешните му победи обаче те предизвикват страх у новия император повече отколкото у враговете на империята. Страхувайки се за позицията си, той хвърля Лъже-Ивайло в затворническите килии. Импровизираната войска пък губи духа си и веднага се разпада.

Десет години по-късно избухва ново явление - млад Лъже-Ивайло. Макар никой да не вярва в неговата идентичност като великия герой от миналото, около него все пак се събира група от 300 българи с лъкове и боздугани. Те успешно участват в военна операция в Мала Азия; но дори той споделя съдбата на предшественика си – попада зад решетките...