Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов произлиза от непрекъснатото редуване между описания и разкази, както и смяната на природни гледки със събития. Преминаването от естествения свят към човешкия е основна тема в неговите произведения. Основната линия на пътуването служи като композиционен стълб, около който са организирани всички елементи. В централната част стоят живописните изображения на природата, особено планинските райони – върхове, долини, устиета и горски местности. Изгледите при изкачванията до Мусала, Белмекен или Юмрукчал (в момента Ботев връх), както и други височини в Рила, Родопите и Стара планина са представени от Вазов с дълбоко възторжено чувство за красота. Той притежава отличителен усет към уникалността на всяка географска област и специфичността на всеки изглед. Чрез своята поетична чувствителност, въображение и богатство от словесни средства авторът успява да ни предаде картина с разнообразие от цветове и звуци, форми и линии - баланс между покой и динамика.