Там там

„Там там“ представлява част от новата вълна индианска литература. Томи Ориндж е един от авторите, които експериментират с различни формати и преосмислят стереотипите относно живота на индианците, затворени в миналото или в резервати. Романът проследява съдбите на 12 персонажа, чиито пътища се пресичат по неочаквани начини, а читателят постепенно разкрива свързващите ги нишки. В края те се събират на Голямото оукландско пау-уау - традиционно събиране за индианци от близо и далеч, което им позволява да комуникират и да изразяват себе си.

„Важно е гласовете на индианските писатели да бъдат чути“, споделя Ориндж в интервю пред поетесата Катерина Стойкова. „Успехът на моята книга е рядкост, тъй като обикновено ние не получаваме такова внимание. Често оставаме извън светлината на международната сцена. Смятам, че нашето общество от писатели с индиански произход е сплотено и се опитваме да се подкрепяме взаимно.“

След като книгата му привлече вниманието, „Там там“ бързо набира популярност сред читателската аудитория. Към момента романът е преведен на 30 езика, става финалист за наградата Пулицър през 2019 година и попада сред десетте най-добри книги според New York Times за 2018 г. Интересен факт относно българското издание е възрастта на преводача Велин Кръстев - той едва навършил шестнайсет години при публикуването през юни.

Според Велин Кръстев най-забележителното в тази книга е представянето на индианците не чрез традиционните образи с пера и томахавки, а като част от съвременния свят. Макар все още да срещат трудности при приемането си, те изпитват същите проблеми като останалите градски хора.

Нишките между дванайсетимата герои - общи преживявания от миналото, жизнени решения и родствени връзки - подчертават тяхната родова идентичност, която продължава да бъде жива. Ориндж майсторски рисува портрет на модерния градски индиец - травмиран и уязвим човек с изгубени корени; личност без надежда за нормален живот или успех в съвременното общество. Затова често прибягват до алкохол или наркотици в опити да притъпят чувствата си; стремейки се към забрава… Останала памет някъде... там."