Самосън

Тази книга е посветена на непрекъснатото самоанализиране и преосмисляне, съпроводено от засилващи се съмнения относно радикалните решения, взети в миналото. Тя разглежда несигурното бъдеще и мъгливите усещания за краха на един свят, както и страховитата неизвестност, която предстои. В една от предишните си творби Левчев представя герой, който загива не защото бяга от Помпей – символ на привлекателен свят с патриархална структура и величие, но вече безвъзвратно изчезнал. "Самосън" съдържа подобни идеи; той е привлечен от свещените сенки на историята, докато едновременно го изпълва страхът от дълбоката самота. Постоянният въпрос, който пронизва почти всяко стихотворение и обединява цялостната концепция на книгата е: кой ден сме днес и коя е нашата епоха?

Иван Гранитски

"Всяка история вярва,
че представлява вечност.
Думите имат жив смисъл.
И аз все още
можа да разговарям с него."
Любомир Левчев