Азбука от попътни хора

Посвещавам на светлата душа на мама, която вероятно е на път за Рая без куфар. Когато бях дете, притежавах една удивително красива вещ - метално куфарче с истинска закопчалка, украсено със зелени палми и героите от „Доктор Охболи“. Мама ми го донесе от СССР в момент, когато започвах да говоря. Често имитираше как подготвям „бадажа в туфала“, когато се отправях някъде през ученическите си години.

Спомням си как не спирах да играя с идеята за „багажа в куфара“. Поставях в малкото пространство риза, чифт гащи, чорапи, едно байкалче, гребен и фибички. Изваждах сапун от гардероба на баба, който носеше уханието на женствеността й. След това рисувах и изрязвах билет от хартия с несъразмерни дупки и тръгвах.

Сега съм свикнала с новия си куфар на колела; опаковам бързо и не взимам нищо ненужно. Обичам пътешествията именно заради самото преживяване и всъщност много пътувам - тогава разговарям вътрешно със света около мен. Ценя срещите с различни хора по пътя си, защото те ми откриват врати към заключени храмове и ме променят като личност.