Златната утопия

Няма епоха, която да не твърди, че носи със себе си Златния век. Великата френска революция обяви утопичните принципи на равенство и братство между хората. Американската революция се похвали с освобождението на робите. Октомврийската социалистическа революция подчерта справедливостта. Нашата „демократична“ революция обещаваше изобилие от злато и почивки на Малдивите. Всички тези ангажименти бяха насочени към "близкото бъдеще", но то оставаше все така недостижимо — само една далечна "светлина в тунела".

В контекста на Новото време, архаичният аспект на Златната утопия не се намира в бъдещето, а в безсмъртието — в паралелно измерение извън познатия свят. Тази страна е отделена от обитаемата действителност чрез студ или жар, непроходими планини и често съществува върху острови като Хиперборея, Етиопия, Беа, Авалон и Белия остров. Само душите на избранниците на боговете могат да я населяват; те са известни заради произхода си сред аристократите — герои във лов или битки.

Характеристиките на това място често се описват негативно спрямо живота в цивилизования свят: там няма нито студ, нито горещина; хората не завиждат един на друг, не спорят помежду си; болести и трудности отсъстват; земята ражда три реколти годишно сама по себе си; златото там има духовна стойност вместо икономическа полза. Богът Залмоксис от тракийската митология обещавал своите последователи – както тях самите, така и техните наследници – че никога няма да умрат и ще живеят щастливо в страната му. За да докаже истинността на учението си той построил подземен дом, скрил се вътре и след три години излязъл от него. Всяка утопия започва с лъжа...