Времеубежище (твърда корица)

Романът "Времеубежище" разглежда как реагираме на чувството, че светът около нас е коренно променен и нищо не напомня за предишното. Какво се случва, когато осъзнаем, че бъдещето е затворено за нас? Тогава потъваме ли в убежището на миналото? Имаме ли възможност да избираме своите спомени – както лични, така и тези на страната, в която живеем? Как действаме, когато „вирусът на миналото“ ни удари и как можем да се освободим от него?

Георги Господинов успява да улови това чувство по начин, който изглежда предвидим дори само месеци след като бе немислимо.

По-рано романът му "Физика на тъгата" проучваше две основни състояния – тъга и емпатия; сега „Времеубежище“ ни кани да разискваме темите за вчерашния ден и утрешния свят. За дома и клиниката в този контекст. В романа отново срещаме познатия герой Гаустин, който поема инициативата. Той преминава през времевите пластове като река и е посветил живота си на идеята да лекува чрез спомени. Неговият проект става убежище за хората с загубена памет.

Как ще се развие тази мечта или обсесия? Колко много минало може да носи един човек? Началната цел е една клиника, а към края тя обхваща цял континент. Ще видим как протича животът в реконструкции: какво би станало при въстание през април в Борисовата градина или ако се окажем марширувайки пред мавзолея. Къде могат да обучават “статисти” за революции в София? Романът пътува между Цюрих, София, Виена, Сараево Бруклин и множество други места във времето. Страхотните моменти вървят ръка за ръка със смешните ситуации; страниците редуват смях със страх.

За човек с носталгичен поглед към света от вчера романът представлява труден опит - той трябва да преосмисли своята връзка с миналото или трансформацията му.

Аз писах (или бих казала трих) относно сблъсъкa между времената , когато личната и колективната памет вземат решение da напуснат сцената . Разказвам историята на нова обсесия у Гаустин спрямо безпощадното чудовище наречено Минало .

Темите около времеубежищата са важни особено тогава ,когато настоящето вече не предлага уют."