Отвъд стените

В контекста на развиващата се белетристика, произведенията на Вагенщайн могат да бъдат разглеждани като „тежка артилерия“. Те възстановяват накърненото разбиране, че прозата и особено романът трябва да отразяват смисъла, който французите влагат в термина belles lettres (изящна литература): те трябва да представят и обобщават човешките характери и драми, успехи и неуспехи; да проучват и свързват историята с настоящето; да предават мъдрост и жизнена енергия, както и да ни пречистят, облагородят и вдъхновят.

Достигайки патриаршеска възраст – или според библейските текстове Матусаилова – Анжел Вагенщайн упорито отказва да живее спокойно или по старчески. Той притежава динамична натура, наподобяваща Фигаро – винаги тук-там. Вероятно също като героя на Исак Бабел той мечтае за утопичния интернационал на добрите хора.