Пещера

Една от най-впечатляващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е тази за Перистера - сестрата на скалния гълъб. Тя е вдъхновение за едно от предположенията относно името на града, а до днешен ден в някои гръцки карти Пещера се изписва като Перистера.

През периода 13-11 век преди новата ера в Родопа избухва бунт сред траките от племето беси, воден от жрицата Вологез. Причината за въстанието е заграбването на светилището на Дионис, което римляните предоставят на по-податливите одриси. Срещу въстаниците начело с легионите заставя самият проконсул Луций Корнелий Пизон. Неравната борба продължава над две години и въпреки упорството на бесите крепостите им падат една след друга. В крайна сметка остава само последната планинска цитадела – вероятно Бесапара – митичният център на бесите. Легионерите я обсаждат повече от месец; защитниците намаляват и запасите им изчезват, докато римляните очакват окончателната победа.

В една есенна вечер древни тайнствени мелодии звучали през зъберите и в бездната полетели последните защитници. Наглед пъстрото им облекло се разпростряло над Родопските върхове като птичи крила - горди и непобедими. Пръв през зъберите полетяла дъщерята на Вологез; хилядолетия наред никой не знае нейното име.

Нарекли я Перистера - гълъбът, както я назовавали римските войници, потресени от саможертвата на величавите траки.