Светлини и сенки. Поезия и рисунки

При внимателно разглеждане на лирическите творения на Николай Майсторов, можем да забележим няколко значими и отличителни черти. В контекста на апокалиптичните теми и трагичните предчувствия в мащабните произведения „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги", поетичният стил на този автор се характеризира с ефирност. Майсторов подбира думите си върху бялата хартия с изключителна грижа и нежност, сякаш се страхува от тяхното счупване, подобно на нареждането на деликатни фарфорови фигурки върху нестабилна основа. Стихотворенията му са написани през дълъг период от време и представляват своеобразна духовна автобиография, която той разкрива пред читателя с внимание, съпротивавайки се със своята уязвимост. Докато в големите си произведения, вдъхновени от библейски и митологически теми, той е величествен и въздействащ в своите послания, то стиховете му изразяват стегнато и почти плахо отношение. В тези текстове постоянно прозвучава въпросът: „Къде съм аз?". Чувството за краткотрайността на човешкия живот – преходността и тленността – неусетно задържат самосъзнанието му остро настроено. Той преминава между различни крайности; в едно свое стихотворение заявява: „Аз съм форма, аз съм безформен." Превъплъщаването във форми, играта между светлина и сенки както в индивидуалния опит на човека така и в историята на народите придават смисъл за единство сред вселената.

Иван Грантски