Посвещение. Поезия в проза

Този човек всеки ден, през цялото лято, изгражда оградата си. Тя е направена от счупени тухли, камъни и плочи. Те се показват под мазилката, с която са покрити. Зидът не е солиден; представлява ниска конструкция с колони на около метър-два разстояние помежду им, между които по-късно поставя дъски, мрежи или преплетени клони от габър и всичко друго, което успее да намери. Всеки път когато минавам покрай него, той е там край пътя до оградата и работи усърдно. Гол до кръста и прегорял от слънцето - озлобен добряк в търсене на спасение...