Югославия, моя страна

Идилията на 11-годишния Владан приключва, когато баща му, офицер от Югославската народна армия, е пренасочен от Пула в Белград. Заедно с майка си те се озовават в беден хотел, подобно на много други военни семейства. В столицата, където християнски и мюсюлмански общности съжителстват мирно вече половин век, семейството на Владан започва да се разпада — отражение на разрушаването на цялата страна.

Седемнайсет години по-късно Владан все още учи в Любляна и случайно разбира чрез интернет, че баща му Неделко, когото смята за починал, всъщност е дезертьор и е подложен на съдебни действия пред Хагския трибунал.

Този откритие го сблъсква с детските му страхове. Той предприема пътешествие през Балканите в търсене на изгубения си родител и по този начин сякаш се връща назад във времето. Процесът на търсене помага на Владан да преосмисли себе си и своята идентичност; изправя го пред важни въпроси относно човешките отношения в обществото и семейството, войната, съдбата и отговорността за решенията ни като наследство от родителите.

Разказът умело комбинира моменти със саркастичен тон с сериозни размисли. Спомените от миналото се преплитат с настоящето и така представят психологически достоверния конфликт между различните периоди както и литературните фигури присъстващи там.

"Югославия - моя страна" е вторият роман на младия словенски творец Горан Войнович – режисьор, сценарист колумнист поет и писател. Тази книга отличава значително стилово от неговия успешен дебют "Южняците – вън!", надминавайки очакванията както у читателите така и у критиците. С това произведение той затвърдява позицията си сред най-забележителните млади автори в Словения; не без основание Горан печели наградата Кресник за роман на годината три пъти.