Моите мисли

Този текст започва с чувството на тъга и романтизъм, изразени от младо момиче, което осъзнава както красотата, така и мизерията на понятието любов. В хода на написването си то напредва заедно с авторката.

Когато стигнеш до последната страница, разбираш, че става въпрос за книга за самоосъзнаване. Тя завършва с поезия и мъдрост, които надхвърлят значителните несгоди в живота – метафора известна като "музаката", която Галинка често споменава.

Пътят към разбирането е дълъг - той преминава през философията на Шри Шри Рави Шанкар и невинността на младостта:

„…безпомощността те прави щастлива…“

през

„Оставете дреболиите и се фокусирайте върху себе си!“

докато достигне катарзиса чрез вяра, безкрайното приемане и отказване до момента на осъзнаване какво представляват личната свобода.

Въпреки твърдението:

„Ти си роб и това е неизменимо“, все пак можеш да бъдеш свободен „само в пролетта на собствената си същност“.

Пътят към Хималаите е труден и дълъг.

И там няма да звучи музиката на Рави Шанкар или романтичният вятър от Тибет.

Но всичко това не би имало значение!

Наистина съзнанието определя битието ни; „моята мисъл е моята реалност“.

Не ти трябва даже дъска с пирони за медитация – ти оставаш съвременен човек: „…няма по-добро място за духовно развитие от корпоративния свят. Никъде другаде не можеш толкова успешно да провериш какво знаеш.“

А ако приложиш правилото на Парето – 20% от хората произвеждат 80% от благосъстоянието докато останалите генерират 80% от проблемите – ще осъзнаеш, че истинското щастие не се крие в материалното.

С две думи казано според Джон Кехоу във „Подсъзнанието може всичко“: „Човек започва да променя обкръжението около себе си точно когато спре непрекъснато да реагира."

Важно е просто да имаш волята!

Волята, придружена със сигурност във вярността й са основополагащи теми в книгата. Читателят постепенно се вдъхновява със светогледа не по-малък от този при много известни мислители; той достига до редове с библейски мащаб: „Ти си огледалото и образа в него...”

Какво още мога да кажа? Струва си да прочетете “Моите мисли” и смятам корицата й трябва да носи снимка на авторката. Тя заслужава повече признание отколкото много други видими личности писали подобни тематики.

Решението дали тя ще го направи остава нейно право.
Какво решение ли? Вероятно вече знаете.

Константин Г. Константинов