Изобилие и взаимност вместо недостиг и конкуренция

Ако икономическите системи изискват от хората да използват повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови, за да предотвратят колапс, не е ли време за нов подход към икономиката?

Робин Уол Кимерър е учен от коренното население на Северна Америка и автор на произведения като „Сплитане на Сладка трева“ и „Събиране на мъхове“.

В своята книга Кимерър разглежда концепцията за природната икономика, която можем да наречем икономика на даряването. Този модел се основава на взаимовръзки и взаимоотношения вместо натрупване; истинското богатство и сигурност произтичат от качеството на нашите отношения помежду ни, а не от фалшивата представа за самодостатъчност. Природният символ тук е иргата (Amelanchier arborea), малък храст или дърво с вкусни синьо-черни плодове, което носи множество имена – толкова повече имена има едно растение, толкова по-значимо е било то в историята.

Днес обаче нашата икономика се гради върху ресурсния капитализъм и недостигът (често създаван изкуствено); конкуренцията и трупането са нейни основополагающи характеристики.

Живеем между реалността таква каквато е тя и това какво би могло да бъде. От една страна сме свидетели на принципите на природната икономика, които показват правилния начин за функциониране. От друга страна наблюдаваме последствията от капитализма, който безразборно експлоатира ресурсите и нарушава естествени закони. Аз сама изпитвам чувство на безпомощност спрямо този контекст. Но когато тези алтернативи станат ясни, хората получават смелост да заявят: „Нека изградим нещо различно - нещо в унисон с нашите ценности. Няма нужда да бъдем част от настоящето.“

Робин Уол Кимерър e вдъхновяващ учител с думи като химн към любовта към света.
Елизабет Гилбърт