Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***
В тъмнината луната се появява тук,
сяда на вълните
и общува с влюбени,
които наблюдават през прозорците,
от терасите, казиното и плажа.

Тя идва и разговаря
с полупияни провалили се хора,
които търсят причина за своето състояние.

Носи белег на способността да виждат нещо
и да потискат всичко останало.
Да плачат,
без никой истински да ги чуе,
да просят, без да трогнат никого,
да дават себе си, без това да бъде забелязано,
да искат, несигурни в правото си.

Обречени са утре да се събудят трезви
и незабележимо да напуснат морето,
така наречените мързеливци до вчера.