И имаше любов в гетото

Разказана по прост и без излишен патос начин, историята успява да докосне дълбоко всички хора.

За Варшавското гето са създадени хиляди страници, описващи смъртта, глада, депортациите и мизерията. Марек Еделман, един от лидерите на въстанието там, поставя друг важен въпрос:

А защо никой не се интересува дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-личните книги за Варшавското гето. Вместо да подреди събитията в ясна хронология, Еделман представя спомените си на фрагменти: лице, улица, име; няколко месеца щастие; момиче, което решава да последва майка си към вагоните; жена с деца под опека; двама души решили да бъдат заедно до последния миг.

Паула Савицка записва тези спомени така че те запазват гласа на Еделман - суховат и понякога остър, лишен от украшения и затова още по-въздействащ. Историята тук има свои лица. Хората носят имената си. А любовта приема множество форми: страстни чувства, приятелство, родителска обич, вярност и грижа един за друг – всичко това показва нежността дори в трудни времена.