Преследвачът на звуци

Какво свързва композицията „Смъртта и момичето” на Франц Шуберт с песента „Една българска роза”, изпълнена от Паша Христова?

Или какви са паралелите между „Прощалната симфония” на Йозеф Хайдн и творбата „Моя страна, моя България” от Емил Димитров?

А какъв е общият знаменател между симфонията „Турангалила” на Оливие Месиан и хита на Луис Армстронг „What a wonderful World”?

В романа си „Преследвачът на звуци“ Леа Коен показва, че тези музикални произведения играят ключова роля за живота на няколко музиканти в периода 1968 - 1973 година. Те споделят тайното желание да напуснат България, която след събитията в Чехословакия през 1968 г. навлиза в нов период на потисничество.

Свързваща нишка между тях е един невидим преследвач на звуци, който знае всичко – дори повече от самите герои – за техните лични борби, стремежи и мечти. Той ще се появява във всеки важен момент от живота им и смъртта им в тази сложна история за съдбата на млади български артисти по време на Голямата подлост.

За написването на този роман Коен проучила над 2000 страници непубликувани материали, разкриващи шокиращи истини за известни личности и събития от близкото минало.

Влади прочете текста внимателно. Изведнъж светът около него сякаш се сви до нула. Остана сам сред огромно пространство без обикновени хора – подобно на фабрично помещение, където десетки мъже сиви костюми и жени със строги лица работеха върху белези пликове; старателно ги запълваха с писма-доноси. След това тези пликове поемаха към летища, гари или концертни зали; достигаха до апартамента на Хачатурян или хотелската стая не една българска Татяна преди да я извадят насила от леглото й и да я затворят в студено мазе. Когато веднъж тръгнеха по своя маршрут, белите листове с доносите достигали целта си като куршуми от ловец-стрелец: точни уцелвания всяка стъпка по пътя им.