Класическата парадигма. Сборник разкази

В него се таеше един демон, който никога не беше удовлетворен и отказваше да изпита истинско щастие. Той по садистичен начин приемаше страданието и не желаеше да се освободи от него. В началото човекът опитвал да противостои на опортюнистичната му същност и дори успявал понякога да го прогонва, но в крайна сметка намерил мир с него. Всъщност започнал дори да го цени, вероятно защото осъзнавал, че пълното щастие е подобно на абсолютната квадратност – а той бе убеден, че такъв не е.

Люси Мошен (позната още като Людмила Михайлова Кирова-Мошен) идва на света в София. Още когато била само във втори клас, получила специално разрешение от образователните власти да пише своите есета без ограничение за времето. Учителският институт разпространявал произведенията й из училища в България. На осем години заминала за Алжир и там открила любов към Африка. Докато учела в Немската гимназия в столицата, публикувала свои разкази. Завършила Факултета по журналистика, но съдбата я отвела по различни пътища. От 1982 година живее във Виена като проект-мениджър; многобройните й пътувания около света й предоставили възможността да натрупа разнообразни теми и впечатления за творчеството си. Първата й книга - сборникът „Преди пустинята“ - излиза през 2002 г., публикувана от издателство АРГУС.

Творческите умения на Люси Мошен ни завладяват с това как тя успява да погледне новата ни история през кривото огледало; извлича нашите страхове и комплекси, но също така открива деликатните стебла на надежда и вяра.
Георги Цанков

Люси Мошен има дарба да задържа вниманието до последния момент от историите си – което несъмнено е голямо предимство на всяка качествена проза.
Владимир Тороманов