Онлайн самота

Спомените за миналото представляват единствената сигурност, че сме го изпитали. Въпреки това, писането на дневници вече не е популярно сред новите поколения, подобно на обсъждането на стойността на човешките добродетели. Поради тази причина всеки опит в литературата да се направи равносметка и да се преодолеят мимолетните спомени веднага привлича вниманието.

Влюбеният човек остава постоянен независимо от времето и обстоятелствата. Такъв е случаят с героинята от романа, която само пет пъти е имала възможността да види Стив "на живо". Всеки път той представя различни "виртуални" образи, а лъжите му са без лице - анонимни и трудни за разпознаване. Именно затова онлайн разочарованията от егоизма и измамите на любимия са толкова дълбоки.

В забързаното ни настояще хората бързат да консумират всичко около себе си, понякога рискувайки да загубят чувствата си. Но романът вдъхва надежда, че все още всичко зависи от Човека и неговата ирационална способност душата му да разпознава истинските ценности в живота. Един древен мъдрец казал, че смисълът на живота е всеки човек да научи как се обича. Затова запазването на спомена за искрена и отдаденост любов - предимно случила се в интернет реалността - придава особена стойност на преживяванията ни. Дори думите „обичам те“ и „не мога без теб“ остават значими дори в дигиталната сфера; ако тяхното значение бъде изопачено или изгубено напълно в киберпространството, остава надеждата след прочита на „Онлайн самота“, че някой ще успее да изрази молба за помощ: Save Our Souls вместо марката рационалност - Windows.

Творбата впечатлява със своята откритост и искреност до степен рисковане от болка - както много хора правят “онлайн” в интимната анонимност на интернет пространството с надеждата за взаимност срещу самотата; понякога оставаме уязвими през цялото време. Авторката премахва анонимността зад потребителя и стъпва под светлината на прожекторите.

Докато четем книгата, можем периодично да се запитаме дали усещаното несъвършенство във стила не е умишлен похват за създаване образа й като житейски несръчната но благородна жена с качества като щедрост и сила? И когато е необходимо - може би даже наказателна!

Разкриването развитието между двама главни персонажи - авторката сама по себе си и патологичният лъжец противник - води до такова увлекателно развитие сюжета ,че произведението действително може лесно да бъде прочетено наведнъж.
Доц.дмн Антон Славчев - психиатър към Медицинска академия - София