Живот и съдба

На 14 февруари 1961 година, КГБ извършва конфискация и унищожаване на ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите я определят като по-опасна от „Доктор Живаго“ и предсказват, че ще бъде публикувана най-рано след два века. Авторът Гросман умира от рак на 14 септември 1964 г. в Москва. Чудесно, екземплярът, спасен от поета С. Липкин, е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен зад граница от Вл. Войнович. Творбата е публикувана в Швейцария през 1980 г., а в СССР – през 1988 г.

Гросман споделя как е видял неукротимата сила на идеята за обществено добро във времето на колективизацията и през кризисната 1937 година. Той свидетелства за ужасните последици от тази идея – гладни села, смъртта на деца в снега на Сибир и масови арести на хора, обявени за врагове на великото добро. В ада той укрепва своята вяра; тя се ражда сред страданията — виждайки как злото не може да надвие човешкия дух дори когато добродетелността изглежда безсилна.

Романът „Живот и съдба“ напомня структурата му към “Война и мир”, представяйки сложната картина на съветското общество по време на Втората световна война - подобно както Толстой описва живота при Наполеоновите войни. Завършен през 1960 г., романът бива конфискуван незабавно от властите и остава непубликуван до смъртта му през 1964 г., но тайно достига Запада около десетилетие по-късно.

С множество герои — стар болшевик под арест; физик принуден да следва "социалистическия реализъм"; евреин лекар пратен към газовите камери — Гросман рисува мрачната действителност под тоталитарния режим, който се страхува повече от свободолюбиви индивиди отколкото даже от враговете си отвън.

Този шедьовър оспорва компромиси срещу цензурата чрез сурова истина; литературният критик Владимир Войнович го нарича най-великото произведение сред руските романи по време със съветската власт.
„Живот и съдба“ представлява многопластово свидетелство за силата вътре в изпитания характер душа притежаваща способност да издържа несгоди — считан единствения значим роман за XX век според Wallstreet Journal.

Различни критици оценяват творбата като класическо произведение с умело описание не само военнoто време или режима: моралното разложение получава своето отражение благодарение именно авторските прозрения относно комунизма.

Тази книга ни показва живота под репресии с енциклопедична точност; истински хуманизъм блести между редовете й—доказателството защо трябва да я прочетем всеки опитвайки се разбере абстрактното значение свобода носеща страдание или надежда върху човечеството."